Долупосочените независими организации са разработили най-важните рамки за доброволно отчитане, за да помогнат на компаниите да интегрират критериите за ESG в своята дейност и да решават прагматично въпросите на устойчивостта. Рамките не отменят и не заместват националните или европейските стандарти, като например Директивата за отчитане на устойчивостта, които остават задължителни за дружествата, към които са насочени.
GRI е международна, независима организация с нестопанска цел, която предоставя най-широко използвания глобален стандарт за отчитане на ESG. Стандартите на GRI са разделени на три категории: универсални стандарти, секторни стандарти, тематични стандарти.
Универсални стандарти: представляват въведение в основните понятия и ръководство за използване на стандартите на GRI, приложими за всички компании, които са избрали да докладват в съответствие с тях. Универсалните стандарти дават представа за профила и размера на организацията, като улесняват идентифицирането на съществените фактори и ключовите области, в които компаниите оказват влияние, като например въпроси, свързани с околната среда, правата на човека или отношенията с доставчиците. Съществените теми са подробно описани чрез другите два стандарта на GRI.
Секторни стандарти: GRI разработва стандарти за 40 сектора,като на този етап те се отнасят само за отраслите с най-голямо въздействие върху околната среда, като нефт и газ, въглища и селско стопанство, аквакултури и рибарство. Всеки стандарт има встъпителен раздел, който предоставя преглед на характеристиките на сектора, дейностите и бизнес отношенията, които могат да генерират въздействия. След това се представят съществените теми, свързани със сектора, заедно с най-значимите въздействия, които той може да окаже.
Тематични стандарти: представят вида на отчетността, изисквана за всяка от съществените теми, които дружествата са определили с помощта на универсалните стандарти. Например за темата „отпадъци“ една част от информацията, която трябва да се докладва, е дали отпадъците се генерират в рамките на дейности на организацията или в нейната верига на стойността. Други тематични стандарти включват енергия, биоразнообразие, емисии, местни общности или принудителен труд.
TCFD е инициатива, създадена през 2015 г. с цел да се разработят насоки за компаниите за разбиране и съобщаване на финансовите рискове и възможности, свързани с изменението на климата. Препоръките на TCFD се основават на четири стълба, които компаниите следва да разглеждат в своята отчетност:
Управление: Дружествата трябва да оповестят как въпросите на устойчивото развитие са интегрирани в процеса на вземане на решения на ниво ръководство и управителен съвет. Този стълб включва и описание на отговорностите и механизмите за надзор при оценката и управлението на рисковете и възможностите, свързани с климата.
Стратегия: Дружествата трябва да докладват за рисковете и възможностите, на които е изложен техният бизнес, и за тяхното въздействие. Те трябва да представят и план за устойчивост на бизнеса за различни климатични сценарии, например как компанията планира да работи с в контекста на глобалното затопляне със средна температура от 2°C и какво планира да направи, за да се приведе в съответствие с икономиката с ниски емисии.
Управление на риска: Дружествата трябва да оповестят процеса, чрез който идентифицират, оценяват и управляват своите рискове, свързани с климата (например как определят интензивността на даден рисков фактор или каква терминология използват). Дружествата следва също така да обяснят как интегрират тези изводи в своята стратегия за управление на риска и какви решения вземат, за да намалят или контролират тези рискове.
Показатели и цели: Дружествата следва да опишат показателите, използвани в процеса на оценка на рисковете и възможностите, свързани с изменението на климата (напр. доклад за парниковите газове Цел 1, Цел 2, Цел 3).
ISSB е независим орган, който отговаря за определянето на стандарти за отчитане на устойчивостта. Това лято ISSB публикува два дългоочаквани стандарта с изисквания, които имат за цел да гарантират предоставянето на най-пълна информация на инвеститорите:
Международен стандарт за устойчивото развитие (IFRS) S1: изисква от дружествата да оповестяват възможно най-изчерпателна информация за рисковете и възможностите, свързани с устойчивото развитие, пред които са изправени, и по-специално как тези рискове и възможности могат да повлияят на бизнес модела на дружеството, на стратегическите му планове и съответно на паричните потоци или на способността му да набира финансиране в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Пример за отчетността, изисквана от IFRS S1, е за това как съветът на директорите контролира определянето на целите на дружеството и как следи за напредъка към тях, включително дали политиката за възнагражденията е повлияна по някакъв начин от тези процеси.
Международен стандарт за финансово отчитане (IFRS) S2: определя специфични оповестявания, строго свързани с околната среда (от ESG фактор E), и има за цел да илюстрира плана на дружеството за преход към бизнес модел с ниски емисии. Например, дружествата ще трябва да използват конкретни климатични сценарии, за да определят доколко са устойчиви на идентифицираните рискове.
Източници::
- KPMG, The time has come: The KPMG Survey of Sustainability Reporting 2020 Consolidated Set of the GRI Standards, 2023
- Consolidated Set of the GRI Standards, 2023
- Recommendations of the Task Force on Climate-related Financial Disclosures, 2017 updated
- IFRS S1 General Requirements for Disclosure of Sustainability-related Financial Information, 2023
- IFRS S2 Climate Related Disclosures, 2023
